Be idiot =]

Заглавие: >.< Нед Апр 06, 2008 10:56 am

Айде и аз да пусна нещо ~~мое~~..

Заглавие: Re: >.< Нед Апр 06, 2008 11:57 am

Аманда Стюъртс
Аманда Стюъртс бе малко красиво момиченце. Тя имаше златни къдрави коси, които се спускаха до кръста й и се украсяваха бялото й личице. Тя бе като жива порцеланова кукла. От онези, които като малки сме гледали на витрините на магазините и само сме си мечтали за тях.
Мериан Стюартс сбъдна тази своя мечта и се сдоби с нещо по-добро от кукла - великолепна малка дъщеричка на име Аманда. И когато Мери разбра, че иска още едно дете, на бял свят се появи и Мадисън, но доста по-късно от голямата си сестра.
Аманда живееше с родителите си в елитен квартал. Тя бе такова палаво и лъчезарно дете. Не можеше да стои на едно място и постоянно си измисляше какви ли не неща, които забавляваха околните. Караше хората да се усмихват и да й угаждат, защото на Аманда не можеше да се откаже. Човек се разтапяше от нейните думи, произнесени така сладко и светещите й зелени очички, които трепкаха като пламъчета. Тя можеше да оправи деня дори на най-тъжния човек. Всеки бе щастлив, че я познава.
След 14 години това малко момиченце вече не бе малко, а пораснала осемнадесет годишна девойка. Със същите тези къдрави русо-оранжеви коси и бяло лице, като от порцелан. Тя живееше в същия квартал, същата къща и със същите хора. Сестра й - Мадисън която бе вече на 10 също бе там.
Всичко си бе както преди. Освен самата Аманда. Тя вече не бе мила, щастлива и весела.
Вече никой не желаеше да я познава, нито да говори с нея. Хората я избягваха или просто й се подиграваха зад гърба. Всички ги бе страх. Бе ги страх от онова, в което се бе превърнало това лъчезарно момиченце.
Тя се бе превърнала в нещо ужасно. Лицето й, очите й... погледа й. Не бяха същите. Тя изглеждаше като Аманда Стюартс, но излъчването й бе коренно различно. Още преди промяната на характера на русокоската, семейството й и приятелите бяха наясно, че не се разбира със сестра си. Но след промяната, нещата стават още по-зле. Не веднъж Аманда се бе опитвала да убие сестра си. Дори заплахите с кухненски нож вече бяха изтъркани. Убиването на домашни любимци, отрязана коса през нощта, опитите да удуши Мадисън. Колко ли клиники и психиатри бе обиколила, докато накрая я гонеха дори от там.
Аманда не винаги бе такава. Тя се превърна в това, когато бе на 15. Момичето бе получило награда за една своя рисунка и бе заминала за Париж за връчването на наградата. Награждаването се извършвало в една църква, която в същия ден била запалена и изгорена до основи.
Сигурно си мислите, че Аманда е била единствената оцеляла? Вярно много хора починали същия ден, но не. Тя просто била единствената, която била изчезнала някъде из църквата по времето, когато сградата горяла. А какво й се бе случило? Никой не знае, защото дори самата Ам не помнеше. И все пак определено не е било нещо хубаво.
Един ден обаче наистина се случи нещо ужасяващо, което разтърси кварталът и градът. Нещо, за което децата си разказват истории и се плашат взаимно, големите въздишват тежко при спомена за случката, а малцина, които знаеха какво наистина бе станало оставаха безмълвни.
Една събота вечер Аманда гледаше телевизия, докато родителите й бяха на опера, а сестра у приятелки. Загледана в екрана, тя ядеше пуканки и изглеждаше отегчена. Изведнъж спокойствието наруши едно почукване, идващо от прозореца. Момичето не обърна внимание и дори не потрепна. Пак почукване, но на другия прозорец. Отново, и отново, и отново. Така докато накрая тя не се ядоса. Стана и запрати чинията, която държеше право в стената, но това явно не уплаши кварталните деца, които чукаха по прозорците. Те често се гавреха с търпението на момичето. Ето че те счупиха прозореца й с един камък. На Аманда и дойде до гуша. Тя отвори вратата, а навън стояха няколко 13-14 годишни хлапета и се кикотеха. Аманда присви очи и със забързана крачка тръгна към тях като крещеше:
- Малки нещастни изродчета!
Очите й бяха ококорени, а зениците й със размера на зрънце. Тя грабна едно чернокосо момиче за ръката така здраво, че то започна да пищи от болка. Аманда бе забила ноктите си така силно, че кръвта шурна по китката на детето.
Тя запуши устата на момичето, а останалите забягаха по улицата като уплашен добитък.
След малко Аманда бе в колата си заедно с момичето, което панически се опитваше да отвори вратата на автомобила или да извика на някой за помощ. Със затаен дъх девойчето блъскаше с юмруци по стъклото.
-Как се казваш? – попита похитителката съвсем спокойно все едно нищо не е станало. И все пак не получи отговор
- Как се казваш, по дяволите!?! – повтори тя този път с крясък.
- Дейна. Дейна Хейст! – побърза да отговори момичето свило се на ръба на седалката. Тя държеше ръката си.
Аманда само се усмихна и подкара колата, карайки възможно най-бързо. След малко тя отби до близката горичка и свали Дейна, като я свлече на земята. Русокоската я хвана за дясната ръка и я завлачи по-далеч от колата, но момичето успя се изтръгне и тръгна да бяга. Аманда изглеждаше напълно спокойна.
След няколко секунди тя уцели момичето с камък,то се строполи и започна да се гърчи от болка на земята. Аманда сякаш напълно отегчена застана до нея, с доволно изражение и рече:
- Нямаш си представа с кой се занимавате деца. Толкова ли ви е забавно? Надявам се да ви е било, защото ще е последното забавно нещо в живота ти. Сега е мой ред да се позабавлявам...
- Знаеш ли защо? Защото си изрод, урод, побъркана и психясала! - закрещя в отговор Дейна Хейст, сякаш и правеше на пук и си го просеше. Не вярваше, че ще й се случи нещо чак толкова лошо.
- Как ме нарече? – попита Стюъртс
- Изрод, побъркана, психясала... - започна подигравателно девойчето - Мога да продължа цял ден..
Но след това Дейна не получи отговор от Аманда. Тя само усети как похитителката й отново я удря с тежкия студен камък…Отново и отново…и отново. Дейна вече нямаше сили да пищи, да вика или да издава онези измъчени стонове. След малко й причерня. Господи, чувстваше как по лицето й се стичат капки, а ръцете й лепнеха. И знаеше, че не беше нито пот, нито сълзи, а кръв. Имаше отвратителна болка в главата и гръдния кош. Сякаш нещо я разкъсваше отвътре и прояждаше всяка здрава част от нея. След малко тя усети, че се свлича на земята. Опитваше се да мръдне, да се съпротиви, но не можеше. Сякаш гледаше от страни и не можеше да направи нищо. Искаше да извика, но не можа. Издаде някакъв жалък стон, след който чу само смеха на Аманда. И това бе последното нещо, което тя чу.
Вече нямаше Дейна Хейст. Имаше само един труп до дървото, кървав и зловещ. Скрит там в тъмното, там където се сбъдна ужасът. Там където Аманда Стюъртс остави нещо…нещо, което някой ще намери..съвсем скоро.

Заглавие: Re: >.< Сря Юни 04, 2008 7:34 am

Уау... Хубаво е, беше ми интересно през цялото време.

Заглавие: Re: >.< Сря Юни 04, 2008 11:40 am

мх....ако ти си го правила,не е лошо Smile

Заглавие: Re: >.< Сря Юни 04, 2008 11:56 am

страхотно е! продължение има ли?

Заглавие: Re: >.< Сря Юни 04, 2008 12:42 pm

A Touch of Evil написа:: ima nqkakva darba momi4eto,taka mi se struva

експертът си каза мнението, йеа...

Заглавие: Re: >.< Сря Юни 04, 2008 1:12 pm

Flood,ma nishto...... a ina4e,ne moje li,malkoto....... Smile

PP:sry,za kirilica,ma mi se bugna Tool-Bara

Заглавие: Re: >.< Чет Юни 05, 2008 8:08 am

оф бе...намери къде да обсъждаш ква дарба има или няма авторката на текста по-горе...Ноо...наистина е страшно хубаво и искам само да те поздравя! Smile

Ам...би ми било интересно и продължението, ако има такова ,де.. Rolling Eyes

Заглавие: Re: >.< Пет Юни 06, 2008 1:32 am

Всички ме юркат за продължение, но.. не знам дали да пиша продължение. Да не го усера нещо.
Пък и историята е по трю случай в моя квартал. ;D Имената и някой факти са променени.

Заглавие: Re: >.< Пет Юни 06, 2008 10:28 am

ее направи,ще е яко Smile

Заглавие: Re: >.< Пет Юни 06, 2008 1:55 pm

Според мене така е добре. И не ми звучи незавършено.

Заглавие: Re: >.< Пет Сеп 19, 2008 3:48 am

Много е хубаво, браво. (: Сигурно си много търпелива

Заглавие: Re: >.< Пет Сеп 19, 2008 11:17 am

bisseto написа:: Много е хубаво, браво. (: Сигурно си много търпелива

Хъх, що да съм търпелива. ;p

Заглавие: Re: >.< Пет Ное 21, 2008 11:34 am

Ами за да го напишеш цялото...

>.<